Бедността в България

Увеличават ли се бедните в България ?

По данни на Националния статистически институт през 2014 г. линията на бедност за България e 323.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер под прага на бедност са били 1 милион 578 хиляди лица, което е около 22% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност през 2015г. се увеличава с 14%.

Като сравнение, за Европа, България е на второ, а може би вече и на първо място по риск от бедност: за Румъния (40,2%), за България (40,1%) и Гърция (36%). Най-малък е риска от бедност в Чехия (14,8%), Швеция (16,9%), Холандия (17,1%), Финландия (17,3%) и Дания (17,8%).

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от хората в тази страна, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. Образованието, което до голяма степен определя достъпа до по-добре платена работа, оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е процента на работещите бедни с начално и без образование – 63.5%. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1.5%.

Бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца.

Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 20.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Данните показват, че най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (49.9%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи със собствени средства -за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др. Успоредно с това само 3.8% от българите не могат да си позволят мобилен телефон, 1.8% – цветен телевизор, 9.8% – автоматична пералня, а 44.6% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 40.4% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си. През 2014 г. 33.1% от населението живее в тежки материални лишения , като намалението спрямо предходната година е с 9.9 процента.

През 2014 г. 31.7% от децата на възраст 0 – 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 3.3 процентни пункта повече спрямо 2013 година. Социалните плащания към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 14.1%.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2014 г. всяко седмо от десет деца-72%, чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност, докато само 3.2% от децата на лица с висше образование живеят в риск от бедност, което е 23 пъти по-малко от децата, живеещи в семейства с начално образование или без такова.

Рискът от бедност пък при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

През 2014 г. относителният дял на децата с материални лишения е 58.4%, а за 13.8% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Половината от децата 52.8% не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.), редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др.

50.0% не могат да си позволят екипировка за игри навън -колело, ролери, кънки и др.

За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба поне веднъж дневно, и купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата -без учебници и учебни помагала.

През 2014 г., 35.9% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области.

През 2014 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали -175лв. и в Пазарджик – 194 лв., а най-високата – в София – 493 лв., следвана от област Перник -398 лв. Най-висок е относителният дял на бедните в областите Пазарджик – 33.0%, Сливен – 30.8% и Ямбол – 28.8%.

Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 8.5%, Плевен – 11.8%, и Кюстендил – 14.0%.

Линията на бедност за 2014 г. намалява спрямо 2013 г. само в областите Монтана – с 13.0%, Кърджали – със 7.5%, и Русе – с 1.9%. Основните причини за по-ниския размер на линията на бедност се дължат на следните фактори:

– Намаляване на броя на заетите лица, през 2014 спрямо 2013 г., и увеличаване на безработните лица.
– Намаляване на броя на заетите и пенсионерите и увеличаване на броя на безработните и други неактивни лица (за област Монтана).
– Намаляване на средния размер на дохода от труд.

Линията на бедност за 2014 г. се увеличава спрямо 2013 г. с повече от 20% в областите Ямбол (с 38.9%), Шумен (с 34.6%), Хасково (с 33.1%), Плевен (с 25.9%), Габрово (с 24.0%) и Стара Загора (с 23.4%). Водещите причини за увеличението са:
– Увеличаване на относителния дял на заетите лица -за областите Ямбол, Стара Загора и Габрово.
– Намаляване на броя на безработните (в областите Габрово, Плевен, Стара Загора и Ямбол).
– Увеличаване на средния размер на доходите от пенсии и труд.

Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете – 9.2%, а с най-високо равнище е област Пазарджик – 32.6%.

В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност – 8.1%, при 33.4% за област Пазарджик.

За нормален живот на четиричленно домакинство – двама възрастни и две деца – в края на юни 2015г. са били необходими 2 248 лева, сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

Тази сума е необходима, за да може да покрива семейството разходите си за храна, жилище, здравеопазване, образование, почивка спрямо средните български стандарти.

За член от домакинството средната сума е 561.90лв.