Bg-baba.NET - Най-добрия сайт за бг баби

Забравихме ли лагерите на смъртта от епохата на “хубавия” социализъм?

На 5 април 2018 г. се навършват 56 години от закриването на последните концлагери на комунистическия режим в България край Ловеч и Скравена. На същата дата през 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков тихомълком взима решение да закрие своето тайно творение, което създава през 1959 г. Причината е, че в партийната върхушка гръмва скандал за убийствата в лагерите и това застрашава властта на Живков.

Кои са най-зловещите лица, раздавали правосъдие и избивали харота в лагерите?

Юлияна Павлова Ръжгева е родена през 1939г. в Белене.
Назначена е за надзирателка в лагера на остров Персин. През 1959 г., като старши надзирател е командирована заедно с началниците си Петър Гогов и Николай Газдов в новосъздадения лагер в Ловеч, а впоследствие е преместена с женското отделение в Скравена.

Според свидетелствата на оцелелите любим метод за убиване бил да вкара тояга през устата на жертвите, докато им изскочат червата през ануса.
“Как е била убита Дина Георгиева Кангалова-Пицина от Велинград, разказват пред съда през 1990 година две свидетелки. Разказът е страшен.

Райна Георгиева: “Веднъж направо на кариерата докараха една едра, хубава жена. Надзирателката извика Гогов и му каза, че симулира и не иска да работи.
Тогава Гогов извади от джоба си едно писмо, прочете го и го даде на надзирателката. Всички, които бяхме наблизо, чухме:
“Тази да се ликвидира”
Надзирателката слиза с новата лагеристка и един надзирател от мъжете в едно по-усамотено място на кариерата и започват да я бият.”
Освен, че я бие с тояга, мушка я в очите, във влагалището, Юлия скача отгоре й.

Райна Георгиева казва: „Видях, че надзирателката взе една тояга като точилка. След това я вкара в устата и започна да натиска. Видях изпод скъсаните дрехи как точилката излезе от тялото на жената заедно с червата. Беше мъртва, с широко отворени уста и очи. След това сложиха трупа в чувал.”

Христина Събева:“ И го откараха с молотовката заедно с други трупове.”

Въпреки показанията на оцелелите, на делото Ръжгева отрича всички обвинения. В съда, по времето на процеса за лагерите, Юлияна Ръжгева спокойно заявява: “Не съм убивала никого. Как ще убивам и ще спя спокойно! Когато лагеристките не изпълняваха нормите, биех ги с пръчка, но не голяма.  Освен това през цялото време, докато трае следствието, бившата надзирателка разиграва сценки, като се прави на психически болна и не отговаря адекватно на въпросите на обвинението. По спомени на свидетели на процеса е водена и за освидетелстване в болницата на Четвърти километър

С психическата нестабилност се обяснява и фактът, че след като е твърдяла, че е невинна, е извикала: “Пак ще извадя сопата, ако Партията ми нареди!”. Последната се самоубива през 2005г. в банята си.

Николай Газдов, един от най-страшните палачи в лагерите в Ловеч и Белене безнаказано доживява до 89 години, с променено фамилно име. За неговите зверства, един от малкото оцелели, разказва:

“През 1960 г. бях на 18 години и учех в езикова гимназия. Говорех три езика –френски, английски, италиански.

Държавна сигурност ме преследваше, защото съм се срещал с чужденци. В един момент ме обявиха за идеологически враг на комунизма и не можах да завърша. През декември ме пратиха в Ловеч. Без съд и присъда! Взеха ме от вкъщи по етапен ред. От гарата в Ловеч до кариерата, която е на 5 километра покрай Осъма, с белезници ме водеха двама милиционери пеша – нямаше кола”, разказва пред “168 часа” Никола Дафинов, оцелял от лагера в Ловеч.

“Предадоха ме на Газдов. Той ми казва: “Как е възможно да си толкова малък и да си такъв мръсник?! Ти си враг! Слаботелесните, болните и по-възрастните хора загивали първи. От ударите по гърба, задника и ръцете много бяха получили натъртвания и от раните им излизаха червеи. Болките бяха непоносими, а телата ни миришеха на мърша. Такива обикновено не издържаха, защото всеки нов удар по болното място, ги обездвижваше, което значеше, че не могат да работят, а това е равносилно на сигурно смърт.“

«Млади момчета си отиваха през ден — всеки ден имаше по 3-4 до 5 трупа .Някои още на втория ден след пристигането им ги пребиваха от бой и слагаха телата в чувал, който оставаше вързан често по два-три дена в една тоалетна. За по-голяма гавра, надзирателите започнали да раздават сутрин чувалите на набелязаните за деня жертви, да си ги носят сами до кариерата, и се знаело ясно, че комуто дадат чувала сутрин, вечерта ще го донесат в него, убит!

Накрая пристигаше една «Молотовка» от Белене и ги откарваше. Отначало труповете ги хвърляха в Дунава, но започнаха да изплуват и след това вече ги даваха на прасетата в свинефермата на един от островите. Никой не е получил тялото на убития си роднина, защото все пак щеше да стане ясно от какво са умрели. Официално причината за смъртта беше «слънчев удар» дори посред зима. Това е истинското лице на комунизма — нечовешко, нагло, гадно»

При разпита, въпреки серията от очни ставки с оцелели лагерници, Газдов отрича всичко. Делото за лагерите се отлага и насрочва неколкократно през 1991 и 1992 г. Подновено е през 1993 г. Разиграват се сценарии за давност, заболявания на подсъдимите, прехвърляне от съд в съд.

Накрая през 1995 г. и последните обвиняеми – Газдов и Ръжгева, са освободени от ареста и доживяват остатъка от живота си на свобода.

Подобни статии

Семейните помощи за деца ще достигнат до повече семейства през 2018г.

Какво се променя през 2018г в Закона за семейните помощи за деца? Хубавото е, че се увеличава обхвата на семействата, които щ...

Кой ще подава молби за семейни помощи за деца от 01 януари 2016г

Нови молби –декларации за детски ще подават само родителите на деца, подали документи преди 01 август 2015г. Всички, които са...

Приемна грижа за възрастни хора в село Яворец Габровска община

ИНФОРМАЦИЯ ЗА УСЛУГАТА – ПРИЕМНА ГРИЖА В ДОМАШНА СРЕДА За първи път в България стартира иновативна интегрирана услуга – прие...

За Едисон и мотивацията

Томас Алва Едисън е роден на 11 февруари 1847г. в Милан, Охайо. Почива на – на 18 октомври 1931г . Той е седмо и последн...