Какво трабва да знаем за ранните признаци на заболяването и как да помогнем на децата с аутизъм и семействата им да подбрят качеството им на живот?

Притеснително е, когато дете на  1 г. и половина  предпочита комуникация с жестове пред произнасянето на звуци,  или трудно имитира звуци, а след 2 годишна възраст детето само имитира говор или действия и не произнася спонтанно думи и фрази.  Не може да ползва говоримо езика, освен някои знакови сигнали за непосредствени нужди, или  издава определени звуци или думички, някои от които повтаря непрекъснато. Не може да следва елементарни команди, като “дай”, “ела”,  има особен стържещ тембър на гласа , трудно разбира обяснения, които връстниците му възприемат с лекота.

Повечето родители осъзнават обаче, че развитието на детето им не е като при останалите около 2,5 – 3 годишна възраст.

• Детето с аутизъм е на пълно безразлично към околната среда и не му прави впечетление какво се случва около него. То не създава очен контакт с близките си, погледа му минава през тялото, все едно е прозрачно.
• Не говори,  страни от другите и не  комуникира. Не реагира на името си. Създава впечатление, че не чува, докато е точно обратното, тъй като аутистичните деца имат изострена чувствителност към някой звуци, и обикновено те ги успокояват.
• Детето аутист не търси близост с родителя, не обича да го гушкат, не реагира, когато му се карат. Не может да изпълнява команди, има слабо развити навици за самообслужване.  Предпочита контакт с предмети, не с хора и се привързва към определени предмети.
• Не търси храна, проявява предпочитания само към някои точно определени храни, с които е свикнало и трудно свиква с нова по вид храна. Не се храни само, по добре приема пасирана храна, тъй като има проблем с дъвченето. Не контролира естествените си нужди.
• Игровата дейност с играчките е нетипична, и не се заиграва с играчки като останалите деца. Не протяга ръце, когато му се подава нещо.
• Някои от децата реагират стресово, когато определен ред в предмети, стаи, обкръжение е разместен и променен.
• Плаче и се смее без логична причина, изглежда щастливо когато е само.
• При някои от децата, особено на по-голяма възраст е възможна агресия към близките и автоагресия, натрапливи навици, ритуални поведенчески реакции. Проявяват хиперактивност или хипоактивност.

За всяко конкретно дете, развило аутизъм не са характерни всички горепосочени  признаци. Във всеки от случаите присъстват някои от тях, може да се появят и други, които са по-малко характерни. За да се диагностицират е необходимо да се направят консултации с педиатър, психолог, детски психиатър.

При такива  деца, консултациите със специалисти е задължителна. Колкото по-рано започне упорита и специализирана работа с тях, толкова по- добра социална адаптация ще имат за в бъдеще. Диагнозата не е лечима, но когато има съмнения за вече настъпили нарушения в развитието, трябва съвместно със специалистите да се разработи индивидуална терапевтична програма,  съобразена с конкретното дете.  Родителите е необходимо да  бъдат подкрепени и обучавани как да подпомагат детето си за всеки етап от развитието  му.

The post Дете с аутизъм appeared first on Bg-baba.NET.

Мислим си, че сме се променили, че сме станали по-толерантни и благоразумни, но дали е така. Разказите за детски служби в западните страни, които безкомпромисно разделят  деца от родителите им за един шамар, звучат стряскащо и особено при по-интелигентната прослойка от населението в България, този начин на възпитание вече се отрича.

Родители, които пребивават децата си обаче има и в по-бедни и социално слаби семейства, има и в такива на интелигентни и образовани родители.
Замислят ли се, какво причиняват на децата си и докъде могат да стигнат? Едва ли….
Знаят ли какво чувства детето им? Да предположим –мъка, обида, отчаяние. В такива семейства  подобно издевателство върху детето трае години.

Какво се случва с тези деца, кагато пораснат? Всъщност независимо дали са момчета или момичета, в повечето случаи повтарят модела на поведение на своите родители. За да ги предпазим от това, насилието в семейството им трябва да се пресече навреме. В най-добрия случай това става чрез самото дете – ако то прояви решителност и в един момент разкаже какво се случва с него, на това дете и семейство може да им се помогне.

По-големи възможности  имат родителите с по-добра работа и образование, в които алкохола и  бедността не съществуват като проблем.
Как ще общува  детето със социалния му и приятелски кръг, със бъдещия си съпруг, до  голяма степен зависи от семейството, в което е израсло. Ако е бито, подтискано, ако е развило страх и ниска самооценка,  голяма е вероятността да бъде и такъв родител.

Ако е момче, ще се отнася към съжителката си и децата си грубо и безцеремонно, за него няма да е проблем да използва физическото си надмощие върху тях, когато го раздразнят или не му се подчиняват, защото този начин на семейни отношения е виждал в семейството на своите родители. Ако е момиче, ще бъде склонна да търпи насилие върху себе си и да не може да защити децата си, ако е сам родител е твърде вероятно тя самата да е агресора.
Според изследванията на специалисти, последствията от малтретиране в детството, могат да бъдат:
Агресия и самоубийство; физически и психически увреждания; проблеми в общуването, ниско самочувствие, неспособност за учене, нарушения на съня ,  наркомании в тинейджърска възраст и алкохолизъм, самонаранявания, рисково поведение и ранна бременност, повишен риск от превръщане в жертва в домашна среда, антисоциални и престъпни деяния.

Отношенията между родителите и от родителите към децата е вътрешния дух на семейството и е главната сила, която така или иначе формира характера на детето.
Не посягайте на децата си! Не ги пренебрегвайте! Обичайте ги! Застанете до тях и колкото и да сте нервни и заети, и ядосани на държанието, и белите им, не бързайте да вдигате ръка!

The post Вие биете ли децата си appeared first on Bg-baba.NET.