Трудните тинейджъри
Периода на пубертета и юношеството обхваща периода от около 13 до 19-20 години. Както и другите периоди в детството, и този се характеризира с “криза”, и то доста чувствителна не само за детето, а и за родители, баби и дядовци.
Възможните изходи от тази криза са два – намиране на себе си или объркване (дифузия).
Тинейджъра се опитва да развива своята самостоятелност и независимост, и да търси своето място в обществото. Хлапетата опитват и участват в различни занимания и групи, несъзнателно търсят хората, с които ще се чувстват най-добре. Може да се занимават с екстремни спортове, да пожелаят да скачат с парашут, да станат алпинисти, да си татуират телата, да играят в самодейни спектакли, да се опитат да пеят или да свирят в рок-банда или нещо друго. В този период контактуват с много свои връстници, отхвърлят едни и приемат други, търсят своето собствено място и среда, различна от тази, в която са израсли. В зависимост от средата формират различно поведение и държание. В този период е лесно да се подведат и да бъдат манипулирани.
Не се учудвайте ако възприемат родителите си по-скоро като врагове, които въобще не могат да ги разберат. За тях, майката и бащата са стари, с остарели разбирания, света според тях е променен достатъчно и вместо да търсят съвет от родителите си, ги пренебрегват изцяло и се насочват към приятели или към по-големи техни познати, които с лекота могат да им объркат съзнанието.
Всички родители се сещат какви са опасностите на тази възраст, нали? От отпадане от училище до противообществени прояви, наркозависимост, проституция, нежелани бременности.
Има ли противодействие на това да съсипят бъдещето си в този период?
Има разбира се – не прекъсвайте връзката с тях. Пубертета не идва изведнъж. Ако сте си изработили силна връзка и подход към тях, ако имате път до сърцето им и ги предразполагате да ви споделят, имате шансове за успех. Просто, не чакайте да навлязат в пубертета за да сте добри родители. Дръжте се приятелски, споделяйте с тях неща, които ви вълнуват или които сте преживели на техните години. Интересувайте се те как биха постъпили на ваше място, и според тяхното тинейджърско мислене дали вие сте добър родител.
Не можете да ги предпазите от познатите им, които им влияят негативно. Ако обаче сте ги научили да преценяват приятелите си и да не бъдат наивни в социалните си контакти, те сами ще странят от такива хора. Не се страхувайте да признаете грешките си пред децата си. Така ще скъсите разстоянието по между ви, и няма да се страхуват да си признават собствените прегрешения.
Не си мислете, че точно вашето дете никога не би пушило трева, само защото много пъти сте му говорили, че е вредно. Напротив, сигурно няма тинейджър, който да не е опитвал. За ранния секс сигурно също много сте говорили, но нали не си мислете, че 17 годишната ви дъщеря, е още девствена. Ако в семейството, обаче спокойно се обсъждат тези въпроси, не с назидателен тон, а чисто по приятелски, може да се учудите, колко примерени и разсъдливи могат да бъдат децата ви.
Колкото и по-самостоятелни да стават тинейджърите, трябва да знаят, че имат на кого да се опрат и кой винаги ще ги подкрепи, каквото и да се случи. Така ще им е много по-лесно да повярват в себе си, да осъзнаят възможностите си, недостатъците си и да направят първите си самостоятелни победи.
Децата в тази възраст търсят своята идентичност, тоест опитват да приемат себе си, да победят страховете си, да осъзнаят какво могат да направят с живота си. Себепознаването е трудно достижимо и за хора на средна възраст, а какво да говорим за 18-19 годишни младежи, които не стига, че са на един вид кръстопът , ами от друга страна, всички възрастни искат от тях да знаят какво искат да правят с живота си,ограничават ги с вечерен час и други забрани.
Родителите, на които децата им вече са минали през пубертета, могат да споделят ценни съвети за конкретните ситуации, в които са попадали децата им и с които са се чудили кака да се справят. Всеки може да даде някакъв съвет или просто да сподели своите проблем. В някои градове има т. нар “училища за родители”, но все пак като най-достъпно за споделяне си оставя интернет пространството.
Нека помогнем на трудните тинейджъри, за бъде впоследствие и на тях и на нас по-лесно и спокойно.