“3096 дни в ада”
Една истинска история за много болка и тъмната страна на човека. Историята на Наташа Кампуш и преживяните от нея 3096 дни в ада.
През далечната 1998г. в Австрия е отвлечена 10- годишната Наташа Кампуш. Момичето престоява в плен на похитителя педофил Волфганг Приклопил в продължение на 8 години. Избягва на 18 годишна възраст, след като на 23 август 2006г. докато почиства с прахосмукачка автомобила на похитителя си, той излиза за кратко за да говори по телефона си.
Наташа се възползва от моментната му небрежност и избягва при съседи, откъдето се свързва с полицията. Разбирайки, че е изчезнала, Волфганг Приклопил се хвърля под влак на гарата във Виена и се самоубива още същия ден.
Момичето е отвлечено на 02 март 1998г. на път за училище. Затворена е в предварително изкопано избено помещение в пълна тъмнина. Похитителя й обяснил, че е погребана жива.
Помещението е било изключително тясно, с размери 2,78 м дължина, 1,81м ширина и 2,37м височина. Когато викала за помощ и или се държала по начин, който не се харесва на похитителя, той изключвал осветлението и я оставял в абсолютна тъмница, понякога и по два три дни.
Най-много Наташа се страхувала, че ако се случи нещо лошо с Приклопил, никой не би я открил. Изверга наблюдавал семейството й, и за да я държи в подчинение й разказвал, какво се случва в дома им.
Престъпника я заплашвал, че ако опита да избяга, ще избие семейството й, съседите, самата нея и и накрая ще се самоубие. Пребивана е и изтезавана многократно, карал я да му прислужва полугола и да си бръсне главата за да не пада косата й в дома му.
След първите две години на пленничество, похитителя й разрешил да чете подбрани от него вестници, давал й да чете книги през деня за да се образова, да слуша радио, празнувал с нея Коледи и Великден, рождения й ден, правел й подаръци. На 14 годишна възраст за първи път я принудил да сподели леглото му. Педофила не е бил типичния насилник, не я е принуждавал да прави секс с него. Връзвал я с белезници към него, й я притискал към себе си.
Постепенно Наташа започва да има все по-голямо влияние върху него, радвала се на известна свобода – да излиза на двора, да стои в колата, докато той пазарува, веднъж дори я води на малък ски курорт. Според нея за околните били просто „обикновена двойка“.
В продължение на осем години ежедневието на момичето е било белязано от насилието, упражнявано от психически лабилния похитител и прищевките му.
След като успява да избяга и да се възстанови частично от преживяното, Наташа написва книгата „3096 дни“, прави си собствен web sait, занимава се с благотворителност. През 2013г. по всичко преживяно от нея през 8- те години, е заснет филм с едноименното заглавие .
Филма е напрегната драма за тъмната страна на човешката природа, за така наречения от психолозите „Стокхолмски синдром“, при който в подобни ситуации на плен или отвличане, жертвата се привързва към похитителя и започва да изпитва симпатии към него.
По последни данни, през 2016г. Наташа Кампуш е закупила къщата на Приклопил, в която в продължение на 8 години е държана в плен, което само по себе си говори за огромната психическа тежест, която са оставили тези 8 години върху живота й.