Стратегия за детето какво да очакваме
Очите на страха са големи – Стратегия за детето
„Стратегията за детето предлага подходи, които целят да подобрят ефективността на работата на институциите във всички сфери, свързани с правата на децата и тяхното благосъстояние“. От там нататък за да влезе в сила всеки един подход, предлаган в Стратегията трябва да бъде вкаран в Закона за закрила на детето и други нормативни актове, иначе няма никаква стойност освен пожелателна.
Какво се случва на практика обаче?
Няма да тълкувам разпоредбите, които влизат сила от 01.01.2020г, както и тези действащи до момента. Деца са извеждани от хора, които тормозят и неглижират децата си и до сега.
Деца са извеждани предимно обаче, по желание на самите майки, и колкото и странно да звучи по желание на самите деца.
Ако сте добър родител обаче, грижите се, обичате и възпитавате детето си, с идеята, че то след години ще трябва да е отговорен възрастен, няма от какво да се притеснявате.
Хората обаче са под напрежение от статиите за Норвежките и други европейски социални служби и станаха особено чувствителни. Това е причината да се подават сигнали, от странни по странни, като:
„Баща е издърпал ухото на детето си в парка“,
„Децата играят на улицата и са в риск някой автомобил да не ги блъсне“,
„Детето на съседите плаче силно“ ( може да го малтретират)…..
„На съседите са им е спряно електричеството, децата трябва да бъдат изведени“
„На горния етаж се карат и крещят един на друг, а детето им е там и плаче. Вземете мерки“
Тъй като на тези сигнали трябва да се реагира, да се проучат, да бъдат разпитвани родители, съседи, учители и ред други хора, обществото постепенно свиква с мисълта, че шамаросването от едно време трябва да отстъпи пред други възпитателни мерки. А, какви са те, могат да кажат по – младите и разумни хора, които се интересуват, консултират и се учат да бъдат добри родители.
Лошото обаче е, че днешните 20 и няколко годишни, свикнали да получават всичко, което са поискали, да се дрогират и да мислят само за собствените си нужди, много трудно могат да бъдат отговорни родители. Не по-добре са и 30 и няколко годишните, отраснали в годините на прехода, в много случаи в разделени семейства, без самите те да са научени на ценности.
Каквото и да кажем, от 2020г., родителите ще трябва да се притесняват винаги, когато оставят сами децата си вечер до късно, когато ядосани, че имат слаба оценка в училище ги шамаросат, когато наследника им в училище се сбие или се държи грубо и невъзпитано. Защото вниманието веднага се насочва към семейството, и колкото и да ви е неприятно социалните служби могат да позвънят на вратата.
В едно може да бъдете спокойни обаче – в България за един шамар, за това, че спи в една стая с брат си или сестра си или че родителите му са безработни и трудно свързват двата края, никой няма да ви вземе детето.
