Насилие върху децата в България
Насилието върху децата и къде сме ние?
Повече от 200 деца в България годишно стават жертва на сексуално насилие. Физическо малтретиране, психическо, пренебрегване на основните битови потребности на малолетните са около 2000 деца всяка година. Учудващото е, че в нашата държава 50-60 деца от 0-до 3 години са жертви на физическо насилие и то в семейството.
По данни на Държавната агенция за закрила на детето, едно от всеки пет деца в Европа е жертва на сексуално насилие или злоупотреба, а между 70 и 85 процента от децата, които са жертви на сексуално насилие, познават извършителя. От агенцията констатират, че темата за сексуалното насилие над деца, все още е табу в България, поради което и сигналите за сексуално посегателство са по-редки.
Около 1300 деца всяка година са жертви на малтретиране в собствените си семейства, а всяко шесто дете от всички малтретирани е пострадало в училищната система. Много често учителите са и първите, които забелязват симптомите за преживяното насилие при децата . За съжаление много са и ситуациите, в които точно в образователните институции се прикриват такива случаи, за да не се наруши имиджа на училището.
Необходимо е освен актуализиране на правната рамка и повишаване на ефективността на системата за сигнализиране и спешна интервенция, по – голяма гласност и отговорност на обществото.
При направено международно изследване на 15-годишните ученици, всички показатели за тормоза в училище у нас са по-високи от средните за Европа, а по физически тормоз заемаме незавидното второ място сред 54 държави. В България 9,1% от децата казват, че са били бити или блъскани от други ученици поне няколко пъти месечно. Само Хонконг ни изпреварва по дял на учениците в тази група – 9,5%.
Една трета от деветокласниците в страната ни се чувстват аутсайдери в училище, докато в другите страни в изследването са около 17%. Нивото на стрес сред деветокласниците в България обаче е съизмеримо с това на техните връстници по света. Българчетата са амбициозни и като никога, стоят добре по удовлетворение от живота – по дял на доволните сме на 13-о място сред 70 страни и административни райони.
Децата у нас са в златната среда що се отнася до обичайните тревоги в училище – 55% от деветокласниците казват, че се притесняват много, дори да са добре подготвени за изпит.
На фона на връстниците си в другите страни деветокласници в България изпъкват с амбиции– 67,2% от тях казват, че искат да са от най-добрите ученици в класа си при 59,2% средно за другите изследвани страни.
Родителите у нас се проявяват в различна светлина – от една страна, се интересуват по-малко от училищните дела на детето си, но пък от друга – по-често помагат при проблеми. 93,7% от нашите деветокласници получават родителска подкрепа, когато имат трудности в училище, докато с това могат да се похвалят 90,6% от връстниците им в другите страни.
По “висене” в интернет, тинейджърите губят повече време спрямо средното за всички страни, но пък по това си приличат с другите европейчета. През седмицата децата у нас “прахосват” 187 минути дневно в интернет при 146 минути средно за другите страни. Изглежда много, но толкова са в мрежата и 15-годишните в Швеция. Каквото е изпуснато през седмицата, се наваксва през уикенда – тогава дневният престой във виртуалното пространство се покачва на 211 минути, но толкова е и в Испания, Великобритания и др. Горе-долу по средата сме и по дял на децата, които закусват преди училище – 74,7% у нас, 78% за останалите страни от изследването.
По начин на прекарване на времето извън училище, децата у нас не се различават съществено от връстниците си и даже в някои отношения са по-добре. В България например 78,3% от 15-годишните спортуват преди или след училище при 69,8% средно за другите страни.
Направено изследване обхваща страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, или това са всички страни от Евросъюза, както и Турция, Австралия, Япония, Южна Корея, САЩ, Нова Зеландия, Израел, Канада, Мексико, Чили.