Защо е добра приемната грижа
Защо е добра “Приемната грижа” ?
Ами защото е единствената алтернатива на нормалното израстване на едно дете в биологичното му семейство.
Няма да навлизам в подробности, кога децата се настаняват в приемни семейства-описано е в много закони, методики, блогове, статии и др. Важното е да се знае, че децата престояват различно време в приемните семейства – от седмица или две, до няколко години, или докато завършат средното си образование.
Хубаво е да се замислим какви хора стават приемни родители. Общественото мнение е настроено да смята, че приемните родители са безработни жени в пенсионна възраст или по-млади пенсионерки, с преобладаващ финансов мотив. Естествено, че има и такива. Има обаче и семейства на среда възраст, които са със стабилни професии и отговорни позиции в обществото: има лекари, съдии, адвокати, хора със собствен бизнес, които са си поставили като цел да дадът от себе си време, нерви, емоции, да се натоварят с безброй срещи с психолози,обучители, социални работници за да станат семейство за детето, да се грижат за него и да успеят да създадът един достоен български гражданин.
В повечето случаи, тези приемни родители са доброволни, т. е като заплащане те получават единствено месечни средства за отглеждане на детето в семейството, които са: 195лв. (за дете от 0 до 7г.), 227.50лв. ( за дете от 7 до 14г.) и 260лв. (за дете от 14г до завършване на средно образование). Имат право на семейни помощи за деца -35лв, разбира се, ако детето не учи се спират и по325лв. еднократна помощ годишно, която е за инцидентни нужди – за лечения, обучения, лагери и др.
Професионалните приемни родители сключват граждански договор за отглеждане на детето, получават заплата в размер на 150% от минималната работна заплата – т. е за 2015г. в размер на 540лв. и разбира се гореописаните средства за издръжка на детето. Ако ви се стори много като сума, все пак излиза, че да гледат едно дете на 3-4 год. например, което ходи на детска градина, вземат около 770лв. месечно, то нека се върнем, че това е единствената алтернатива за отглеждане на детето в семейство. Ако ги нямаше приемните семейства, детето отива в институция, където нищо хубаво не го чака. Отчитайки факта, че за издръжката на институциите, се дават милиони левове годишно, няма как да подминем цената, която плащат самите деца. Ако е по-мъничко има шанс да бъде осиновено, ако е над 7-8 години става жертва на системата – в много случаи малтретирано, без самочувствие, без приятелски кръг извън институцията, егоист, без амбиции и адекватна самоценка. Последствията от отглеждането в институциите са толкова унищожителни за личността на всяко едно дете, че вероятността като пораснат да се справят с живота, да създадат стабилни и здрави семейства е пренебрежимо малка.
Приемните родители са толкова различни едни от други, колкото са различни и хората по между си. Както при биологичните семейства често има такива, които съсипват бъдещето на децата си, защото не могат да ги възпитават и издържат, или просто нямат време за тях, така е и при приемните. Някои от тях се залавят за тази работа, единствено по финансови причини. Не успяват да дадат топлина и обич на децата, да ги разберат, да им помогнат да се справят с проблемите си в училище, ощетяват ги от гледна точка на нормално задоволяване на ежедневните им потребности, ограничават социалните им контакти, използват унизителни възпитателни методи . Разбира се това не остава скрито и детето се маха от такова семейство. Отива при други приемни родители, в друг дом, трябва да свиква с нови непознати хора, с техните правила и разбирания.
В приемното семейство веднъж компрометирано не се настанява друго дете. Лесно е да кажем “ Защо такова семейство е утвърдено за приемно?”. Приемните семейства преминават 4-и месечни курсове за обучения, представят медицински за заразни болести, от психиатричен кабинет . Има такива, на които директно се отказва утвърждаване.
Освен като гореописаното, а има и от тези, които толкова много се привързват към настанените деца, че щом стане възможно да бъдат осиновени ги осиновяват, независимо от броя на собствените им или ги гледат докато завършат и поемат пътя си, а дори и след това ги подкрепят.
Ако мога да обобщя, приемните семейства не са отрицателни герои. Те са хора като нас, като приятелите ни, като роднините ни, съседите. И за повечето от тях това не е само работа, приемното родителства става призвание начин да промениш света към по-добро.