От хижа Конгуро до връх Радомир в Беласица планина
От хижа Конгуро до връх Радомир в Беласица планина
Маршрута хижа Конгуро до връх Радомир в планината Беласица, и обратно до хижата е един сериозен маршрут в рамките на около 8. 30ч – 10ч., в зависимост от почивките.
Маршрута е граничен, и връх Конгуро и връх Радомир са дефакто на бившата гранична бразда между България и Гърция. Самата хижа Конгуро е бившата гранична застава.
Между двата върха можете да изберете и билния маршрут, който разкрива невероятни гледки към Петрич и Пирин в България, езерото Керкини в Гърция и ез. Дойран в Северна Македония. Билния обаче е по-труден и бавен, така че рискувате прехода да стигне до 11-12ч. Внимавайте и да не ви прихване GSM оператор от Северна Македония, че излиза скъпичко.
С малко повече подробности:
Хижата е на 15 км от гр. Петрич в южна посока, 1080м денивелация. Пътя е асфалтиран, еднолентов, в сравнително добро състояние. До разклона за хижа Беласица и малко след него е асфалт, последните 5,5 км са по черен път. Проходим е и за по-ниски автомобили, но по-внимателно.
Карайте внимателно докато стигнете разклонение в ляво на асфалтирания (още по соца) път. Разклонението е добре отъпкан в началото чер път, по който поемате за хижа Конгуро. Асфалтирания заобикаля много до хижата, а състоянието му е по- зле от черния.
Хижата е голяма, с широк и чудесно поддържан двор. Оборудването е като в гранична застава от Соца, но е чисто и има всичко необходимо. Има места за палатки. Нощувката е 20лв на човек в хижата, 10 лв. на палатка. Хижарите са страхотно младо семейство. Предлагат готвени ястия, супи, кафе, чай, пържени картофи, най-необходимото. За петък и събота по-добре си направете резервации, защото летните месеци има доста туристи.
I етап е от хижа Конгуро до връх Конгуро, денивелация 665м. Отнема около 2.50ч-3.00ч. До върха има и чер път, като добре маркирана пътека върви напречно на фибите на пътя, с което се спестява време и метри, но пък е по-изморително. Около 1ч и 20 мин до местността Вършилото се върви в гора, след което само на открито, без сянка. На тази височина, слънцето не е такъв проблем, било и в най-горещите летни дни.
II етап – от вр. Конгуро до вр. Радомир по табели е 1ч. 30 мин, при условие, че вървите по черния път. Пътя минава под билото от българската страна. Ползва се лятото от берачи на боровинки. От сладките сини топченца по билото има хиляди декари. Денивелацията вече не е проблем, точно под самия връх Радомир, в ляво се отделя пътечка нагоре към върха. Има дървена табелка, която сочи към върха, но все пак внимавайте, тъй като черния път продължава на запад към връх Тумба.
До върха са около 20-ина минути. С малки почивки на нас ни отне точно 5 часа от хижата до върха, с уточнение, че сме планинари средна степен.
Между двата върха може да се върви и по билото. Печелят се страхотни гледки от двете страни, но е с около 1ч и 30мин. по-бавно, тъй като няма утъпкана пътека и има и слизания, и качвания до няколко по-малки върха, като при единия слизането е почти до под-билния път.
Връщането е по-бързо (3.30ч – 4ч), тъй като се минава под вр. Конгуро.
В хижата се оказа, че много пишман туристи ползват услугите на мъжа на хижарката, който ги транспортира в едната или другата посока, срещу заплащане разбира се. Имайте го предвид, в случай, че се наложи, иначе не смятам, че това е идеята на истинския планински туризъм.
Tова е Беласица планина, може да не е от най-високите и най-популярни, но си е сериозна и в никакъв случай не е за подценяване.