Родопите и Чаирските езера
Магията е там….Веднъж усетиш ли ги, те са с теб завинаги. Щом си тръгнеш, мечтаеш да се потопиш в омаята им отново, и отново. И другите планини са ни величествени и красиви, но Родопите…. Родопите са ни като че ли дар за всичкото останало, което нямаме.
Не знам с какво масово се олицетворяват Родопите, може би с Триградското ждрело, Пещерата „Дяволското гърло“, Триград, Ягодина, Пампорово, Лещен, Ковачевица, язовирите Доспат и Широка поляна…. това е на пръв прочит. Родопите не са за лека екскурзия през лятото. Те са лекарство, което се поема на малки глътки всяка година. Държи те през мрачните, мъгливи градски зимни месеци, защото нищо не е в състояние да изтрие спомена. За повечето градски туристи Триград свършва с Дяволското гърло. Отиваш до там през впечетляващото ждрело, виждаш, цъкаш, лека разходка с колата през селото, което с нищо не впечатлява на пръв поглед и поемаш към Ягодинската пещера. Там е същото, но многото джипове наоколо настойчиво те канят да се качиш по off-road маршрут до Орлово око, така че не можеш дълго да се дърпаш. Пък и нали за това си там. Разходката си я бива, около 50-60лв за 6-7 човека в джипа, в рамките на 1час и половина, в двете посоки. Тръгва се от пещерата или от центъра на селото.
Всичко до тук е в зоната ни на комфорт, пак повтарям, не е лошо, но колкото повече пътуваме и виждаме, ефекта „УАО“ е все по-трудно достижим.
Така че, моят съвет е….обратно към Триград. Наемете си къща в селото, още по- добре извън него в посока конната база и Гърция. Препоръчвам ви „Чобака“, защото на нас там много ни хареса, пък и местоположението е ключово.
На следващия ден, черешката на тортата разбира се – Чаирските езера. Не тръгвайте пеш. Разстоянието е около 8 км. в едната посока, но настилката е камъни, и повярвайте ще съжалите, че сте тръгнали.
Собственика на къщата – Тони със сигурност ще ви съдейства да ви осигури off-road джип с водач за езерата, а и в която къща да попитате ще ви свържат.
От там нататък всяка една минута е приключение, незабравими гледки и емоции.
Имахме късмета да попаднем на забележителен млад водач от Триград, който познаваше района в радиус 40 км като дланта си. Останахме очаровани от уменията му, познанията, патриотизма, начина на разсъждение и способностите му, рядко срещани в днешните 23-24 годишни младежи.
Насладихме се на прелестта на езерата, на величието, и вечността на тези прекрасни борови гори, на изоставеното село Чамла, заспало сякаш в едно отминало време.
Трудно е да се опише чувството, че минаваш през места, които много малко хора са имали щастието да видят и усетят.
По проект от пътя Девин – Триград към Чамла в момента правят макадамов път, и през 2020г туристите ще бъдат олесненни да отидат до Мугла и изоставеното Чамла с леки автомобили.
Не се дразнете от увлечението на региона към турзима и всякакви туристически услуги, които предлагат. Когато си там, не е трудно да осъзнаеш, че туризма всъщност е единствения поминък на хората, които живеят в това прекрасно място, но пък живота им съвсем не е лесен.
Точно това off-road приключение имах предвид. След него разходката от предния ден до Орлово око е като детска игра, въобще не може да има и база за сравнение. Цената е около 200лв., въпрос на пазарлък, но си струва емоцията и адреналина.
През остатъка от деня, за пешеходна разходка много подходящо е с.Водни пад. Разстоянието от вила Чобака до Водни пад е около 6км. Много приятна и релаксираща разходка до селото, в което, вече никой не живее. Има две -три видимо обитаеми и ремонтирани къщи, които явно са закупени наскоро и не са постоянно обитаеми.
Местните споделят, че прехода от Водни пад към с. Кожари е изпълнен с невероятни гледки и им вярваме, но ще си оставим дозата за другото лято, както и Дяволската екопътека, и разбира се завладяващите гледки над с. Жребево към връх Каурчан, из дебрите на планината към резервата Шабаница.