Родопската теснолинейка е построена през 1945г. Преминава общо 125км. от Гара Септември до гара Добринище за около 4 часа и половина. Маршрута й преминава през най-високата гара в България – Аврамово на 1257м. н.в

През деня има 4 влака, които се движат в двете посоки и се разминават по линията. Може да си закупите on-line билети от сайта на БДЖ – https://www.bdz.bg/bg/a/tesnolineika-bileti

За съжаление към днешна дата носталгията се сблъсква с реалността и с голямата вероятност теснолинейката да не успее да се самоиздържа още дълго.

За хора, които са попътували извън България, особено в Швейцарските Алпи, едва ли с нещо ще ги впечатли. Вагоните са стари (все пак линията ще навърши 80 години през 2025), но са реновирани, чисти, топли (по-топли са вагоните към машината) и с контакти за зареждане на мобилни устройства.

Маршрута е с хубави гледки, и ако детето ви още не се е возило на влак би било интересна атракция. Родопите са красиви във всеки сезон и връщат туристите от градското поколение години назад, в населени места, където поминъка и оцеляването не е лесно.

Най-атрактивната част от маршрута е от Варвара до Якоруда, но гара Септември предлага възможност за паркиране, така че е удобна изходна точка. Имайте предвид, че влакчето не тръгва от гара Септември, и за да отидете до по-малката гара на теснолинейката трябва да минете през подлеза на гарата.

Персонала на влакчето са много любезни и отзивчиви млади хора и се стараят да направят пътуването приятно и уютно.

Удобно е пътуването с влакчето да се съчетае с нощувка в Банско или Добринище и планински туризъм в Пирин. Банско е ясно, там туризма е основен приоритет. Градчето е придобило приятен вид на европейски зимен курорт в стил Зермат в Швейцарските Алпи. Лифта за пистите тръгва в края на града и е изключително удобно за туристите.

Не така стоят нещата в Добринище. Няма регламентиран транспорт за хижа Гоце Делчев, откъдето тръгва
лифта за хижа Безбог. За превоз до лифта се разчита местни добре организирани младежи, като обичайно връзката с тях се прави от хотелите и къщите за гости. Всъщност това е проблем само за хората дошли с теснолинейката или без собствен транспорт, но е недомислица на кмета на Добринище.

The post Родопската теснолинейка Септември – Добринище appeared first on Bg-baba.NET.

Със сутрешния полет от София и за 1ч и 50 мин.  си  на най-удобното летище – Bergamo airport. Първия автобус за Bergamo stazione е в 04.50ч,  след което са през 20мин до 01.30 през нощта. От централната гара в Бергамо, има влакове към Lecco на всеки час,  а от там отново с влак може да продължите към Тирано ( от където тръгва влака през Bernina pass. Хубавото на италианските влакове, че имат голяма междинна продължителност, което позволява слизане на гарите и междинни разходки в градовете. По източния бряг на езерото Комо спокойно можете да си направите поне 1-2 спирки и да се насладите на малките романтични с прекрасни гледки градчета – Варена и Белано.

Не забравяйте преди качване на първия влак да валидирате билета ( обикновено зелени автомати на гарите). Билетите може да си ги закупувате от автомати на гарите, или от гишета. Ориентирайте се предварително от кой перон тръгва или преминава влака, защото не винаги може да се ориентирате на място. В Collico, при ремонт на ЖП линията,  пътниците от влака за Тирано се прехвърлят служебно на автобус, като спирката е непосредствено на гаровия площад .

Тирано е много красив планински град, със стара историческа част. Гарите (италианска и швейцарска) са една до друга в централната част на града. Билетите за Sankt Moritz се закупуват от Ретийската железница.

Града е много приятен за разходка и нощувка преди на другия ден да отпътувате за Сейнт Мориц.

Препоръчвам Ви една много удобна къща за гости в стария град, подходяща за 4-ма човека.

https://goo.gl/maps/NbYvnwRSkLTECLpc7 – Old Town apartments Tirano.

Разписанието на влаковете е показано по-горе. Имайте предвид, че в колонките, отбелязани отгоре с “BEX ..“ е разписанието на влака Bernina. Той е с панорамни прозорци, които не се отварят. Вратите също не се отварят и не можете да слезете, което е пречка  да се разходите по туристическите пътеки и забележителностти около спирките на железницата.

Препоръчвам ви да се качите на регионален влак от Ретийската железница. Прозорците се отварят, за да се снима по-ясно, маршрута е идентичен. Може да слизате и се качвате по целия маршрут.

Красотата по маршрута на влака няма да я коментирам.  

Пътните релси са построени покрай езера и потоци, красиви планини със заснежени върхове. Влаковете минават през планините през тунели, а каньони и клисури се преодоляват с красиви мостове. ЖП линията е прекарана в далечната 1902г и е забележително достижение на  необичайни за онези времена технологии. Всяка година милиони туристи се наслаждават на запленяващите красоти на Швейцарските Алпи.

Страхотна разходка се получава от спирката на Ospizio Bernina покрай езерото Lago di Bianko

За около 1ч и 30 мин  пеш се стига до Bernina Diavolezza. А от Diavolezza с кабинков лифт може да се качите до глетчера, от където се откриват зашеметяващи гледки към piz Bernina и околните върхове.  

Цената е 44 chf за възрастен в двете посоки, но си заслужава парите.

Следете си разписанието на влаковете и продължете до Сейнт Мориц с някой от следващите влакове. Билета ви важи за целия ден по този маршрут.

Гарата на Сейнт Мориц е на ключово място в града.  От нея излизате на езерото на града

или може да се изкачите в обратна посока до централната част, където е и спирката на фуникуляра за Корвиля  и Piz Nair.

През лятото града е оживен през дневните часове, докато вечер е пуст и спокоен. Сейнт Мориц е града на скъпите коли, високия стандарт, красивите гледки, шикозните магазини.

Цените на нощувките са изключително високи. Леко по-поносими са в квартала Sankt Moritz Bad, който е по-скоро ориентиран към работещите в града и хотелите.

На юг, пътя продължава покрай красивите езера Champher и Silvaplana, към Bregalia pass и Италия,

а на север към друг скъпарски курорт в Алпите –Давос.

За любителите на планината – разходката до Corviglia,  а от там до piz Nair  е задължителна. До Corviglia  има удобен фуникуляр, който е на два етапа от Sankt Moritz Dorf- Chantrella, Chantrella – Corviglia.

От Corviglia за около 1ч  и 30 мин -2 ч  по пешеходен маршрут съвместно с колоездачи можете да си направите незабравим трекинг до върха.  Няма тежки и много трудни участъци. Денивелацията е 600m. Ако имате късмет ще видите мармоти.  До върха отива и кабинков лифт.  Цените в двете посоки от Sankt Moritz Dorf до Piz Nair може да видите на горната снимка и да си планувате разходката.

The post До Sankt Moritz с влака Bernina  от Тирано с раница appeared first on Bg-baba.NET.

Околния планински релеф създава романтична и неповторима атмосфера, която се съчетава успешно с тесните улички, малките пристанища с лодки, цветните, огряни от слънцето тераси и ресторантчета, пръснати в главните туристически градчета – Варена, Беладжио, Менаджио, Леко и Комо.

От пристанищата на Варена, Беладжио и Менаджио, тръгват на често фериботи и лодки за разходки към другите брегове на езерото. Фериботите са и най-лесния начин да отидете до другия бряг ако сте с автомобил или мотоциклет.

До Варена има редовни влакове от Милано, Бергамо и от север от Чиавена, и Тирано. Главните забележителностти в градчето са – замъка Castello Di Vezio, villa Monastero и зоната около плажа и пристанището на градчето. До Castello Di Vezio се стига след около 20-25 мин пеш по стръмен павиран пешеходен път.

След като изморени, но доволни стигнете до замъка, ще останете възхитени от невероятния пейзаж, който с разкрива пред очите.

Замъка е строен в края на 11, началото на 12 век. По време на I – та световна война е служел за отбрана и са прокопани подземни тунели. В момента е частна собственост, на семейство от Милано, но се управлява като най-значимата местна забележителност. Входа е 5 евро за възрастен, 3 евро за деца и хора над 65г.

На връщане към градчето може да поемете надясно по „ Scabium path”, който за около 15 мин. ще ви свали близо до Вила Monastero, която е поредната забележителност на Варена.

Ако изморени след изкачването до замъка и разходката из прекрасните градини на вила ви се прииска да се освежите в чистите води на езерото, точно под градините на Villa Monastero има малък плаж- неохраняем, без съблекални и чадъри, колкото да отдъхнеш и се насладиш на местните нрави.

Градчето е изключително приятно за разходка по крайбрежната улица до пристанището. Като всеки туристически град в Италия предлага малки магазинчета за сувенири, кафетерии и ресторанти. Места за паркиране почти няма. За пътешествениците с раници е удобен междинен пункт преди да се отправят към Тирано за приключение по маршрута на влака Bernina, към Лугано през езерото с ферибот до Менаджио, или към Беладжио, Милано или Бергамо.

The post До Езерото Комо (Lago di Como) с обществен транспорт appeared first on Bg-baba.NET.

Почти през цялото пътуване, ако сте с автомобил може да ползвате магистралите на Гърция до Fillipiada, където продължава първокласен широк и хубав път до острова. Пътуването е 10-11ч. За приключенците и мотористите това ще е скучния вариант, тъй като все пак магистралите не са известни с хубави гледки.

Почти успоредно с магистралите има страхотни пътища, които минават през градове и селца, изкачват сериозни надморски височини в планината Пинд, преминават покрай древни руини, манастири и забележителности.

Ако сте избрали туристическо пътуване и не ползвате магистрали, интересната част от пътя  започва след Георгяни,  Верия. Задавате като забележителност Holy Shrine of the Virgin Mary Soumela- стар манастир от 17 век на 1200м надморска височина над Kastania.

На манастира има две хубави ресторантчета на добри цени. А от там нататък, по един страхотен панорамен проход със спиращи дъха гледки пътя слиза отново долу в ниското. Пътя е истинско удоволствие за мотоциклетистите и търсачите на силни усещания.

Следващото приключение започва по пътя след Гревена, където след като заредите с гориво, пътя отново започва стремглаво изкачване нагоре, отново по спокоен и пуст път.

Независимо дали сте с автомобил или мотоциклет ви препоръчвам преспиване в Мецово. Мецово е разположен в проход на Северен Пинд по пътя от Янина за Гревена. Малко, но невероятно красиво градче с около 3000 човека население и множество хотелчета.   Самото Мецово е истинско бижу на архитектурата и културните забележителности на Гърция, през зимата е ски курорт. Препоръчвам ви Olympic Hotel, G. Stanou 2, Metsovo, за който гарантирам с две ръце, че ще ви хареса.

От Мецово към Янина ( Ioannina) е поредния шеметен и пуст проход, с нападали тук там камъни по пътя. Спускането продължава до един стар римски акведукт Roman Aqueduct of Ancient Nikopolis, Λούρος Ποταμός, Гърция, след което тръгва в равното към Превеза.

До самия остров Лефкада се стига по мост. Острова не е голям – около 33 км от север на юг, ширина до 14 km.  Югоизточно от него са разположени по-малките острови Меганиси, Каламо, Итака. Интересното е, че Лефкада е един от основните райони в Гърция по производство на зехтин.

На острова няма големи хотели, преобладават хубави средиземноморски вили с или без басейни, някои от тях  с хубави морски гледки.

Най-известните плажове на западния бряг  – Porto Кatsiki, Katizhma, Egremni, Milos са трудно достъпни с жестоки денивелации и обратни завои, но пък си заслужава слизането до тях. Ежедневно от Нидри тръгват малки корабчета,  които организират целодневни разходки до съседните острови, престой по 2 часа на хубави и пясъчни плажове, обяд. Цената е 40-50 евро на човек, зависи за колко ще се спазарите. Ако сте на острова повече от 2 дни една такава обиколка си струва. Имайте предвид, че до най-забележителния плаж -Porto Katsiki, а и до Katizhma достъпа е по стръмен, тесен, с обратни завои път, 5-6км. Плаща се и паркинг.

До плажа Egremni пък достъпа е по 1 км стълби в скалите и отново стръмен път до мястото, където може да оставите превозното средство.  Някои от плажовете  от източната страна на острова са по-лесно достъпни, но там го няма най-синьото синьо, което сте виждали.

Пристанищата на Nydri и Vasilikki, Фара, манастирчето с „Agios Nikolaos”, с изобретателните монахини,  Водопада Nydri, самия град Лефкада с харизмата на малките средиземноморски стари градчета с малки улички и висящо пране, са останалите забележителности на острова. Силно препоръчвам преминаването от запад на изток към Nydri, през вътрешността на острова, откъдето се откриват страхотни гледки към пристанището.

Не мога да не споделя нашето хотелче Zephyros, Rooms and Apartments, на съвсем изгодни цени, страхотни домакини, басейн, и най-важното – зашеметяваща гледка към Йонийско море и залеза.

Не, че съм против организираните екскурзии, и при тях си има позитивите.

Дестинация – Лефкада обаче не е за такъв тип туризъм. В края на краищата ще дадеш не-малко пари, всъщност много повече, отколкото да отидеш със собствен транспорт. На острова няма да видиш нищо от самия него, тъй като автобуса едва ли ще тръгне да обикаля тесните малки улички по бреговете, или във вътрешността на острова, а екскурзия до съседните острови е най-малкия проблем да си я организираш и на място.

The post Дестинация Гърция – до остров Лефкада appeared first on Bg-baba.NET.

Пулия е тока на ботуша. Има 800 км плажна ивица. А Бари е нейна столица. Бари е град, разположен на югоизточния бряг на Италия с лице към Адриатическо море и срещу Дубровник в Хърватия.

С население от 320 400 души служи като вторият по големина икономически център на южния регион на Италия след Неапол.  Единствено в Бари бабите са туристическа атракция. Те правят на ръка по улиците  в стария град  местния вид паста – орикете, така наречените „ушички“.

Старият център на Бари е сгушен около пристанището, а широката жилищна и бизнес зона се простира от тази точка към континента.
В ранните години Бари е бил част от Римската империя и е служил като главна врата към Адриатическо море.

Старата част на Бари е едно от най-фотогеничните места в града. Тесните улички се пресичат под всякакви ъгли, над главите ви ярко боядисаните и изглеждащи леко западнали сгради сякаш ще се докоснат с по-високите етажи, а от прозорците виси пране буквално над улиците.

Старият град на Бари е пълен с бели и тесни улички, стълби и тунелчета, аромати на прясна храна и свежо пране. Сред основните забележителности тук са като базиликата „Свети Никола“, която е построена е за съхранение на мощите на Свети Никола, пренесени от град Мира през 1087 г., и катедралата „Сан Сабино“ или Свети Събин в романски стил (наричана още Катедралата на Бари), която също датира от 11 век. „Свети Никола“ в Бари, се счита за първообраза на Дядо Коледа, а статуята пред катедралата е подарена на града лично от Путин при посещението му в Бари.

Точно пред стария град гордо и величествено стои и Кастело Норманно Свево – нормански замък от 12 век в изключително добро състояние. 

Вечерите в старата част на Бари – Bari Vechia и по крайбрежната алея са истинско удоволствие. Заведенията се пълнят с туристи, крайбрежния булевард грее с хиляди светлини, кипи живот. Цените по заведенията са сравними, даже по-ниски от тези в България.

От Гарата – Bari Centrale е организиран достъп във всяка посока извън Бари.

Има станция и на метрото, което е много удобно за отиване и връщане от Bari airport. Освен с метро до летището може да се придвижите и с автобус №16, както и с влак по линията FR2. Билети за влака се вземата отново на автомат на гара https://www.ferrovienordbarese.it/, вдясно от входа на Bari Centrale, и точно преди входа на гарата за Матера. На указателното табло има информация от кой перон тръгва влака. На перона има жълти автомати за валидицазия.

Внимавайте много с перона – 3В и 3А фактически са един зад друг, и подредбата им е така. Пристига влака на 3В, пред него застава този за летището – 3А, и понеже часовете им съвпадат, редовно минава служител, който предупреждава объркалите се туристи.

На Bari Airport също има леко объркване. И на двата входа на летището пише „ Arrive”, няма „Заминаващи“. Влезте в летището от където искате, „ Заминаващи„ са на 2-и етаж.

Освен Матера, която е черешката на тортата и задължителна за посещение, в околността има още няколко по-малки градчета, които си заслужават да изгубите 2-3 часа, във всяко едно от тях.

Матера

Матера е град с уникална архитектура, дух и звучене. Със сигурност може да се нарече един от най- въздействащите градове не само на територията на Италия, но и в целия свят.

Жилищата са били издълбавани едно над друго в сравнително меките скали в продължение на стотици години, често хаотично, така че покривът на една къща се е превръщал в път, стълбище или под за друга, като се образува същински лабиринт от къщи – настрани, нагоре, надолу, наляво, надясно.

Матера не винаги е била толкова красива. До 1950 година, хората са живели по пещерите тук без вода, ток и канализация. Жилищата-пещери са били мрачни и миризливи помещения, хората и животните са живеели заедно, а детската смъртност е достигала до 40%.

Правителството на Италия обявява Матера за национален срам на Италия и изселва принудително близо 20 000 обитатели на старинните жилища на Матера. Собствеността над пещерите си запазват само онези, които могат сами да си позволят закупуването на друг дом. Останалите трябва да напуснат ексцентричните си местообитания и да свикнат с панелките, предложени от правителството.

Следват близо 40 години, в които пещерните жилища остават обезлюдени, но кино-продукцията връща славата на Матера, тъй като локацията е изключително подходяща за филми на библейска тематика. Тук са снимани филми като „Трима братя“, „Повече от чудо“, „Цар Давид“, „Рождество“, „Страстите Христови“, „Спектър на утехата“, „Поличбата 666“, „Младият месия“, „Бен хур“.

През 1993 г. ЮНЕСКО обявява Матера за cветовно архитектурно наследство. От тогава насам градът възвръща старата си слава и през 2019 г. Матера и Пловдив са избрани за европейски столици на културата.

Не мога да пропусна да рекламирам пещерното хотелче B&B, от което останахме изключително доволни – Da Zia Lalla. Намира се на центъра на сасите на Матера, гледката от терасата е изключителна, а от условията и гостоприемството сме възхитени.

Удобно е за 4-има, но има и походно легло, в краен случай за 5-и човек или дете.

За Матера има удобни влакове на гара – Ferrovie Appulo Lucane

– намира се в дясно от Bari Centrale – точно зад павилиона на гаровия площад, пред който спират автобусите за градските линии. Билетите се вземат от автомат вътре в гарата, а пероните са на втория етаж. Пазете билетите, ще ви трябват и за излизане от гарата в Матера – Matera Centrale. Валидират се на втория етаж преди качване на влака. Пътува се 1ч. и 38 мин. Има директни влакове, има и такива с прекачване на гара Алтамура. Вътре във вагоните има монитори на които можете да следите гарите, преди всяка гара има гласови съобщения, както и за смяната на Алтамура, ако има такава.

Алберобело

Алберобело е малък град в Южна Италия, намира се на едва 50 км от Бари, Пулия. В превод името означава „Красиво дърво“ и е част от списъкът на световното културнота наследство на ЮНЕСКО. С местно население от над 10 000 души, градът е известен с трулите си, които представляват малки бели сухокаменни колиби с коничен покрив.

Трулите са изградени изцяло от каменни блокове, които образуват дебели стени и защитават от жегата. Местните се научили да ги строят от камък и хоросан, за да не плащат данък за имот, тъй като се водели временни постройки, които лесно биха могли да бъдат преместени.    

Когато данъците са били твърде високи през средновековието, фермерите са събаряли къщите си, когато са знаели, че идва инспектор. Когато се отдалечавал те бързо ги построявали отново.

Транспорта до Алберобело е удобен, но все пак става въпрос за Южна Италия, тук винаги може да изникне нещо непредвидено. Препоръчвам Ви да си изтеглите приложението Rome2rio. Точно е и удобно, с актуализирани разписания и връзки. Автобусите за Алебробело, които са най-удобни тръгват от Bari Largo Sorrentino ( улица на гърба на централната гара – Bari Centrale).

Билети може да си вземете от автоматите за билети на гарата на Ferovie del sud Est, on-line на https://www.fseonline.it/ до 5 мин преди тръгване на автобуса или в магазин „Tabachi”, на около 50-ина метра от спирката на автобуса.

Алберобело е трета спирка, след Бари. Стига се за  1ч. и 5 мин. Цената е 4,40 евро. Можете да си вземете билети и за обратно. Можете да го направите и от автомат за билети на перона на гарата в Алберобело. Автобуса спира на гаровия площад в Алберобело, от там и тръгва в обратна посока. Имайте предвид, че пътя с влак до Алберобело или на обратно задължително прави смяна на Putignano, а пътя се удължава с 1ч. и 30 мин.

Кварталчетата с трули са на около 10 –ина мин. от гарата – Rione Monti и Rione Aia Piccola. За 2ч -2.30ч. може спокойно да се обиколят и при по-стройна организация да успеете да се придвижите до близкото красиво бароково градче – Мартина Франка. Двете градчета спокойно се разглеждат за един ден от Бари, с обществен транспорт.

Мартина Франка

Мартина Франка е вторият по големина град в провинция Таранто на район Пулия. Мартина Франка, както и Бари, има добре запазен стар град, около който все още стоят градските стени и красивите барокови порти, въвеждащи посетителите към тесните, криволичещи улички.

Според местни историци, Мартина Франка съществува още от X век, когато група хора, избягали от Таранто от сарацинската инвазия, основали малко селце в планината, наречено Сан Мартино. Историческият център е едно истинско бароково бижу с красиви сгради и неизменните за Италия тесни, криволичещи улички.

В малките долини край града се отглеждат бели винени сортове лози и маслини. Едно от основните препитания на Мартина е производството на бялото пенливо вино Спуманте.

Монополи

Монополи е крайбрежен стар пристанищен град на брега на Адриатическо море, на 44км от Бари. Има редовен транспорт с влакове от Matera Centrale.

Монополи е очарователен със старото си пристанище, романтична историческа част и исторически забележителности. Плажовете италианците си ги харесват, но за нас са прекалено каменистти.

На крайбрежието е  крепостта на Карл V, която е завършена през 1522 г. в петоъгълна форма с цел отбрана. Тя е интересна и заради славата си на затвор чак до 1969 г. Катедралата на Монополи е основна забележителнот на градчето.

За да се потопите спокойно в атмосферата на Монополи и се разходите по романтичните тесни улички около пристанището и стария град са достатъчни 3 часа. Пътя до гарата е около 20 мин.

В областта има още няколко хубави малки градчета – Лече, Остуни, Локоротондо,  но в рамките на 3 дни със сутрешен полет София – Бари и вечерен обратно за София, с обществен транспорт, това е максимум програма.

The post Тридневна разходка в област Пулия – Бари, Алберобело, Мартина Франка, Матера, Монополи appeared first on Bg-baba.NET.

Маршрута хижа Конгуро до връх Радомир в планината Беласица, и обратно до хижата е един сериозен маршрут в рамките на около 8. 30ч – 10ч., в зависимост от почивките.

Маршрута е граничен, и връх Конгуро и връх Радомир са дефакто на бившата гранична бразда между България и Гърция. Самата хижа Конгуро е бившата гранична застава.

Между двата върха можете да изберете и билния маршрут, който разкрива невероятни гледки към Петрич и Пирин в България, езерото Керкини в Гърция и ез. Дойран в Северна Македония. Билния обаче е по-труден и бавен, така че рискувате прехода да стигне до 11-12ч.  Внимавайте и да не ви прихване GSM оператор от Северна Македония, че излиза скъпичко.

С малко повече подробности:

Хижата е на 15 км от гр. Петрич в южна посока, 1080м денивелация. Пътя е асфалтиран, еднолентов, в сравнително добро състояние. До разклона за хижа Беласица и малко след него е асфалт, последните 5,5 км са по черен път. Проходим е и за по-ниски автомобили, но по-внимателно.

Карайте внимателно докато стигнете разклонение в ляво на асфалтирания (още по соца) път. Разклонението е добре отъпкан в началото чер път, по който поемате за хижа Конгуро. Асфалтирания заобикаля много до хижата, а състоянието му е по- зле от черния.

Хижата е голяма, с широк и чудесно поддържан двор. Оборудването е като в гранична застава от Соца, но е чисто и има всичко необходимо. Има места за палатки. Нощувката е 20лв на човек в хижата, 10 лв. на палатка. Хижарите са страхотно младо семейство. Предлагат готвени ястия, супи, кафе, чай, пържени картофи, най-необходимото. За петък и събота по-добре си направете резервации, защото летните месеци има доста туристи.

I етап е от хижа Конгуро до връх Конгуро, денивелация 665м. Отнема около 2.50ч-3.00ч. До върха има и чер път, като добре маркирана пътека върви напречно на фибите на пътя, с което се спестява време и метри, но пък е по-изморително. Около 1ч и 20 мин до местността Вършилото се върви в гора, след което само на открито, без сянка. На тази височина, слънцето не е такъв проблем, било и в най-горещите летни дни.

II етап  – от вр. Конгуро до вр. Радомир по табели е 1ч. 30 мин, при условие, че вървите по черния път. Пътя минава под билото от българската страна. Ползва се лятото от берачи на боровинки.  От сладките сини топченца по билото има хиляди декари. Денивелацията вече не е проблем, точно под самия връх Радомир, в ляво се отделя пътечка нагоре към върха. Има дървена табелка, която сочи към върха, но все пак внимавайте, тъй като черния път продължава на запад към връх Тумба.

До върха са около 20-ина минути. С малки почивки на нас ни отне точно 5 часа от хижата до върха, с уточнение, че сме планинари средна степен.

Между двата върха може да се върви и по билото. Печелят се страхотни гледки от двете страни, но е с около 1ч и 30мин. по-бавно, тъй като няма утъпкана пътека и има и слизания, и качвания до няколко по-малки върха, като при единия слизането е почти до под-билния път.

Връщането е по-бързо (3.30ч – 4ч), тъй като се минава под вр. Конгуро.

В хижата се оказа, че много пишман туристи ползват услугите на мъжа на хижарката, който ги транспортира в едната или другата посока, срещу заплащане разбира се. Имайте го предвид, в случай, че се наложи, иначе не смятам, че това е идеята на истинския планински туризъм.

Tова е Беласица планина, може да не е от най-високите и най-популярни, но си е сериозна и в никакъв случай не е за подценяване.

The post От хижа Конгуро до връх Радомир в Беласица планина appeared first on Bg-baba.NET.

Разклона за Орцево е в с. Краище по направление Юндола – с.Баня. Следват 21 км. и 700м. денивелация. Минава се през с. Бабяк. Селцето е малко, пътя до центъра му, където е и Кръчмата на Муса е асвалтиран, еднолентов.

Селото са няколко махали от около 20-ина къщи пръснати по околните баири. Възможностите за нощувка са в Къща за гости с. Орцево и двете бунгала до нея (всяко за 3 – ма човека). До джамията има и вила за гости.

Ако има места в къщата за гости или в бунгалата ( по 25лв. на човек), при директно зададен въпрос на Муса, той ще ви насочи към собствениците на къщата, които са негови роднини. Условията са много добри, в родопски стил. Не очаквайте лукс, но със сигурност нищо няма да ви липсва.

Можете да си поръчате да ви приготвят и храна, ако не си носите.

Места за палатки около къщите точно няма, вариант е да се тръгне по черния път нагоре след кръчмата на Муса, където места за палатки има в изобилие.

Двата черни пътя се събират в един и отиват до заслон Велийца, също райско местенце, но ако искате гледката на безкрая над планините, там вече я няма.

Черните пътища не са толкова зле, не се страхувайте да пробвате, ако твърдо сте решили, че искате да нощувате на палатка.

От заслон Велийца тръгват други туристически маршрути сред тучните ливади и борови гори на Родопите. Един от тях е Връх Велийца, който внимавайте да не пропуснете, тъй като е в гората.

Дори и през лятото, нощите там са студени, така че бъдете подготвени.

Орцево не се забравя – гледките, които думите не могат да пресъздадат, местните хора с автентичния бит и не лесен живот, ехото на джамията , която оглася планината, залеза, безкрая.

The post Орцево – най-високото село на Балканите appeared first on Bg-baba.NET.

Естествено, като посмяташ малко разходи, залепваш на компютъра и за ден – два – три си готов със собствена организирана екскурзия за двойно по-малко пари.

Самолета София – Неапол е на Wizzair, разбира се. Удобно е, да е по-ранен полет, но когато се окаже, че полета е единствен и е вечерен, така или иначе избор няма. Продължава около 1ч и 10 мин някъде и в повечето случаи закъснява. В Неапол от летище – Capodichino, има удобни автобуси – https://www.naplesinsider.com/en/alibus , които спират на Централна гара – Piazza Garibaldi, както и на Piazza Munichipio – на пристанище Molo Beverello ( откъдето тръгват и фериботите за о. Капри и др.) Пътува се около 40мин до пристанището. Цената е 5 evro, и се плаща директно на шофьора. Ние резервирахме – хотел „Bella Capri”, точно срещу Molo Beverelo – с забележителна гледка към пристанището, и красивия изгрев над Везувий.

Дали ще си резервирате хотел на Пристанището или на гара Гарибалди, е определящо най-вече в каква посока ще потеглите на следващата сутрин. Имайте предвид, че присъствието на множество съмнителни елементи около гарата, може и да ви постъписа малко, но не се шашкайте. Дръжте си здраво багажа и спокойно, карабинерите се въртят постоянно в региона.

Ако ли пък сте решили да прекарате още един ден в Неапол, за да обиколите забележителностите му и да се насладите на шарения, забързан, енергичен и многостранен лик на този кипящ от енергия град, най-подходящо е да отседнете в някое b&b хотелче в историческия център на града- около Piazza Dante или Piazza San Domenico Maggiore.

Мога да ви препоръчам – Domus Sansevero. Около малкото площадче кипи живот през цялата нощ, а изпълненията на улични музиканти и туристическите атракции ще ви оставят приятен спомен от нощите на Неапол.

В цялата област има интернет достъп, който ще ви е полезен спътник навсякъде, особено за да се ориентирате в малките, тесни улички в центъра на града.

Поемете за о. Капри рано сутринта. Билета за ферибота е 21 evro, от касите на Molo Beverello  а до острова се стига за около 40мин. Има с няколко евро по евтини билети, но те са за по-големите товарни ферита, които са и доста по – бавни.

На острова ви препоръчвам първо да направите обиколка на острова с лодка. Билетите са 18-19 evro, и се купуват на метри от пристана, на който ще ви спре ферито.

Обиколката си заслужава, защото ви дава възможност да се дoближите максимално до Faraglioni и да се насладите от близо на тези великолепни природни творения. Като време отнема около 45 мин.

От същите каси се вземат билети и за посещение на Blue grotto (Синята пещера) – 18 evro, макар и не винаги да може да се посети поради височини на приливите, вълнения и др. Имайте предвид, че освен 18 евро, за влизане в самата пещера се доплаща още 14 evro  на по-малките лодки, които ще ви поемат,  за да влезете с тях в пещерата.

След вълнуващата обиколка на острова с фуникуляр поемете към центъра на град Капри. Самия фуникуляр е срещу пристанището, но касата е веднага в дясно, като излезете от пристанището. Цената е 2 evro.

Същата е цената за вътрешния транспорт на острова за всяко пътуване.  Фуникуляра е до главното площадче на Капри – Piazza Umbertо I.  

Най-важните забележителностти на Капри ги има във всеки сайт, но определено си заслужават – Giardini di Augusto, с невероятните гледки към морето, и Via Krupp.

Villa Lysis и Villa Jovis остават в източния край на острова, поради което ви трябва повече време за да видите и тях. Специално за Giardini di Augusto и villa Lysis, ще ви трябват електронни билети, от сайта: www.citadicapri.it. Близко до великолепните градини е и манастирчето Saint Jame’s.

След тази част на Капри, е време за другия град на острова – а именно Анакапри. От Piazza Umbertо I, поемете точно в срещуположна посока на Фуникуляра и от касата, и добре организираната автогара на малки минибусчета, отново за 2 evro, към Анакапри. Първата спирка на Анакапри е точно до лифта, с който за 12 evro ще се качите на връх Monte Solaro. Билета само за нагоре е 9 evro, но според мен не се лъжете, че лесно ще слезете. Това не са нашите зелени прохладни планини, където се крием през лятото.

Горе на върха, е усещане, което дълго се помни – невероятни гледки към Фаралионите и лазурносиньото море, снимки, усмивки, а после надолу по лифта, отново изпивайки с очи белите фасади на малките къщички и хотелчета.

Анакапри е по-подходящ според мен за нощувка, леко по -евтино и спокойно, а и предлага незабравими гледки към залеза. На Анакапри – villa San Michele и Фара ( Faro di Punta Carena) – също страхотно място за снимки на залеза. До късно през нощта се движат и бусчета, с които после да се придвижите до центъра на градчето.

За целия остров Капри, за да се насладим на всички прекрасни негови кътчета един цял ден не стига. Колкото повече време можете да си осигурите, толкова по-добре.

А от там – към Амалфи с ферибот, или Соренто, ако решите там да ви е отправната точка за Амалфийското крайбрежие.

Пътищата по цялото Амалфийско крайбрежие са тесни, стръмни, със сериозни завои, натоварени през туристическия сезон, няма места за паркиране и не се препоръчва да се тръгва на обиколка по крайбрежието с автомобил. Гледките са зашеметяващи, а усещането е незабравимо. Ние предпочетохме да пътуваме от Капри до Амалфи с ферибот. Пътя е около 40 мин., заслужава си, предимно заради доста по-бързото, спокойно и удобно придвижване.

На пристанището на Амалфи, е и автогарата както за Равело (спирката е вдясно на паркинга на пристанището), е централно за Салерно, Соренто, Позитано. Билети се продават срещу паркинга в Агенцията (Interagency Travell office), в ляво от кафенето. За Равело си вземете билети за отиване и връщане.

Равело е малко романтично градче на 350м. надморска височина. Градчето е изцяло пешеходно, и незабравимо със своите великолепни гледки. Двете вили, които са задължителни за villa Rufolo, която е в ляво, още на влизане на площадчето и Cimbrone, до която се стига за около 15- ина минути. Входовете и на двете е по 7 evro.

Връщането към Амалфи може да ви стори не-добре организирано, но в тази част на Италия, явно целия транспорт е неточен. Пътници се качват колкото поеме автобуса, независимо, че към Позитано, и Соренто, освен че пътищата са тесни, и трудно се разминават две коли, са с остри завои, резки спирания, въобще с доста предпоставки за произшествия. Шофьорите им обаче, са изключителни професионалисти и с цветущ език по адрес на останалите участници в движението.

Позитано е малко стъпаловидно градче, с разноцветни къщички, накацали една върху друга. На пръв поглед много прилича на нашето Велико Търново. Има плаж с черен пясък , което по тази част на крайбрежието си е рядкост, множество заведения, тесни туристически улички със сувенири и стоки, привличащи туристите. Спирките са две – Sponda, която е туристическата и в двете посоки, и Chiesa Nuova, според мен доста по-неудобна и отдалечена от туристическия център на градчето.

За прибиране особено вечер от Позитано, имайте едно наум, че градчето не е начална спирка, а преминаващите автобуси са пълни, и е възможно да се качите на втория, или чак на третия. Общо взето са през около ½ час, извън сиестата им, която също си се проточва.

Предвид сериозните завои по пътя Соренто – Амалфи, според мен не си заслужава да отделяте по един цял ден за Равело и Амалфи, а на следващия да се връщате до Позитано. По добре си резервирайте нощувка, някъде по средата, примерно в Позитано, Атрани или Праяно. Ако разполагате с време, си заслужава и плажа Fiordo di Furore.

Соренто – нищо кой знае какво като забележителности, но хубав туристически град.

Ползва се главно за нощувки от туристите отправили се към Капри, Помпей, Амалфийското карйбрежие. Хотела ви препоръчвам да е в центъра, за да се насладите на нощния живот, препълнените туристически улици и вкусната италианска храна. В центъра, една под друга са гарата – Circumvezuviana – ( посока Помпей, Heрколан  и Неапол) и автогарата която свързва града с Амалфийското крайбрежие.

Помпей е лесно достъпен и от към Неапол, и от към Соренто, с влаковата линия Circumvezuviana. По разписание влаковете са на 30мин. , но дефакто са на около час. Нашите впечатления са, че чакат да се понапълни влака и тогава тръгва. Закупуването на билети за вход в Помпей е веднага на гарата Pompei Skavi. Билетите за Помпей са 16 evro, докато за по-малкия град с руини – Херкулан – 13 евро. Най -голямата разлика между Помпей и Херкулан е площа на разкопките: руините на Помпей обхващат около 44 квадратни хектара, докато Херкулан обхваща само 4.

Помпей е важен град и търговски център, докато Херкулан е малък курортен град без големите обществени сгради (форум, амфитеатър, театри, фитнес зала), открити в Помпей. От друга страна, Херкулан е много по –добре съхранен, след като са затрупани от лавата на Везувий през 79 г.

Помпей е силно разбит от падащи камъни и горещ въздух, който събаря горните етажи на сградите и изпепелява дървесината, докато в Херкупан са все още непокътнати. Все пак ако не разполагате с достатъчно време- изберете Помпей.

В Националния исторически музей в Неапол са изложени голяма част от статуите, мозайки, фрески, керамика и картини, намерени в Помпей и Херкулан и впоследствие реставрирани. В музея си заслужава да отделите и специално внимание на Секретната стая. Тя е създадена и кръстена така от крал Фердинанд IV. Кралят нарежда в тази стая да бъдат прибирани и заключени всички археологически находки, съдържащи сексуални сцени, намерени при археологическите разкопки на затрупаните градове.

The post По красотите на Неапол, о. Капри, Амалфи, Равело, Позитано и Помпей appeared first on Bg-baba.NET.

Къща за гости „ Родопски хан“ е с 6 стаи, голяма вътрешна механа с камина, и хубава тераса с изглед към планината. В стаите има възможност да се настанят 15-16 човека.

Всяка стая е със санитарен възел. Кухничката към механата е малка, но за кратък престой се намира решение. Има двор, окосен и поддържан, с люлки за децата.

Непосредствено над селото е „надвиснал“ скалният монолит и тракийско светилище Белинташ  1225 м., откъдето се открива гледка отвисоко на 360 градуса на тази част на планината Родопи.

Белинташ е скала под формата на малко плато, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект, датиращ от енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена, като самата му същност и предназначение не са напълно изяснени. Съществуват и хипотези,  че по времето на траките, съществуващото древно светилище е било посветено на бог  Сабазии.

На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 m, с надморска височина 1225 m.  Разположено е на голяма площ – около 5 декара.

Прехода от с. Врата до Белинташ е лек и приятен. За около 1 час с лека трудност.

Има няколко по-трудни участъка, които са леко по-екстремни и се минава с повишено внимание и удобни спортни обувки разбира се.  

Пътя до новопостроената църква „ Светият кръст“, осветена през 2015г е достъпен и за лек автомобил. След това около 30-40 мин пеш. Разкриват се чудни гледки и в четирите посоки, към околните села, та чак до Кръстова гора. От съседното село Мостово има еко пътека до Кръстова гора и природната забележителност Караджов камък.

Всяка втора събота на месец юли се организира традиционен събор. 

The post Къща за гости „Родопски хан“ в с. Врата и Белинташ appeared first on Bg-baba.NET.

Реалния живот може и да е в градовете, ангажиментите и забързаното ежедневие, но веднъж излязъл от зоната си на комфорт, и поемеш по пътищата вечни на България разбираш, че има и друг живот. Живот,  за който винаги тайничко си си мечтал.

Не съм си и представяла, че в села,  които са на гръцката граница – с. Арда и с. Могилица, може да се изгубиш в гледки, несломим дух, гостоприемство, патриотизъм и наслада за сетивата.

Едни от местата, които непременно трябва да посетите в този район са пещерите „ Ухловица“, „Голубoвица“, Агушевите конаци и панорамната площадка, изградена през 2020г. 

Пещерите „ Голубовица“ , и  „Ухловица“, както  и „Алпийския тролей“ се намират преди с. Могилица, на 25км.  в южна посока от Смолян.

Горните места са си достъпни почти за всеки, без да е необходима кой знае каква туристическа подготовка.  

Пещерата „Ухловица“ е изключително красива и раздвижена. Заслужава си трудния достъп до нея при преодоляването на 160м денивелация. Започва се с широк чер път с  дължина 800 м, последвано от 190 метални стъпала. 

„Ухловица“ е пропастна пещера на две нива, за да й се насладите следва слизане и качване по 280 метални стъпала, но усилията определено си заслужават. Над входа на пещерата има наблюдателна площадка, от която се открива прекрасна гледка към околните върхове.

Пещерата е с екскурзовод, влиза се на всеки кръгъл част, последното влизане е в 16ч. Вход – 6лв. за възрастни и 3лв. за дете. През летния период работи всеки ден, но в месеците от октомври до април без понеделник и вторник.

„Голубовица“ или Гарга дере е  водна пещера. Пътечката към нея започва на около 1км след отбивката за „„Ухловица“ в посока Смолян.

Има малка беседка в ляво от платното за движение. Следва 10 минути път по скалиста пътека, укрепена на по-опасните места. В пещерата се влиза с предварително записване:

GSM: 0878 450800 Алекси;  GSM: 0889 293070 Сашо;  e-mail: [email protected].  Момчетата имат и сайт: http://hodih.com/index.html . Таксата е 20лв на човек и 5лв за алпийския тролей.

Активния сезон на пещерата е кратък, тъй като в сезона на снеготопене и повече валежи, пещерата е наводнена и недостъпна.  Клуба предоставя екипировка – гумени гащеризони, челници, ботуши.

Адреналина в пещерата си заслужава да се изживее, организацията е перфектна, има и какво да се  научи от водачите.

Алпийския тролей е подходящ завършек на приключението в пещерата, ако сте от калибъра туристи, които все още не са готови за по-екстремни екстремни преживявания, за някои от които трябва много смелост и по-сериозна подготовка.

Предлагат също със записване – каньонинг, катерачество „Ferrata”, екстремни люлки.

Не искам да омаловажавам значението и красотата на „Ухловица“, но усещането след „ Голубовица“ е нещо, което с удоволствие бих преживяла отново, а защо не и другите приключения, които предлага клуба.

В Могилица си заслужват „ Агушевите конаци“, което е най-старото феодално имение в България, построено от предприемчив българин по пътя на коприната.

И Могилица и с. Арда предлагат къщи за гости и малки семейни хотелчета. Ние отседнахме в семейния хотел „Арда“ с. Арда.  Останахме очаровани от топлото отношение, вкусните родопски специалитети на стопанката и автентичната родопска музика.

За да привлекат туристи в този прекрасен край, където живота съвсем не е лек, местни хора са изградили със собствени средства и труд, панорамна площадка на 1351м надморска височина, от която се открива чудна гледка към кулата Снежанка и върховете Ком, Перелик, Карлък и Свобода.

Достъпа до площадката е  off-road, с  джипове и високопроходими автомобили, които се предлагат от хората в Могилица и Арда. Остава да си пожелаем до нови срещи с прекрасните хора от Арда и Могилица през пролетта и лятото по маршрутите до извора на Арда, чеверметата за които местните разказват легенди и още екшън със спелеолозите от Клуба по спелеология и екстремен туризъм.

The post Приключенски уикенд – в пещера „ Голубовица“ , „Ухловица“ и „Алпийски тролей“ appeared first on Bg-baba.NET.